1.06.2016 г., 21:02

Пътешествие

762 0 0

Ключа завърти,
с крак педала натисни,

хубаво е - карай да вървим

да хванем лудите дни.

Надпреварвай се със слънцето.
Подминавай светофарите.
Телефона си - изключвай го,

проблемите - забравяй ги!

Времето е наше,

нека го оползотворим.
Тръгваме на някъде
щастието да градим.

Не намаляй скоростта,

обичам вятъра в косите.
Почерпи се с радостта,

'дето свети от очите.
Резервоарът пълен е догоре.
Усмивките са на лицата.
Маршрутът пак е произволен..
Отново гоним свободата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...