Jun 1, 2016, 9:02 PM

Пътешествие

  Poetry
761 0 0

Ключа завърти,
с крак педала натисни,

хубаво е - карай да вървим

да хванем лудите дни.

Надпреварвай се със слънцето.
Подминавай светофарите.
Телефона си - изключвай го,

проблемите - забравяй ги!

Времето е наше,

нека го оползотворим.
Тръгваме на някъде
щастието да градим.

Не намаляй скоростта,

обичам вятъра в косите.
Почерпи се с радостта,

'дето свети от очите.
Резервоарът пълен е догоре.
Усмивките са на лицата.
Маршрутът пак е произволен..
Отново гоним свободата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...