Мария Събева

Пътешествие в бъдещето

В машината на времето аз сядам,

натискам смело бутона за старт.

И пътешествие славно започвам

с вяра във бъдния чуден нов свят.

Като Пегас машината полита.

Далеч остават всички страхове.

И точно хронометърът отчита

минути, дни, години, векове.

Ех, като птица аз летя в безкрая!

Но пътешествието има край.

Ще трябва твърдо да реша накрая

в кой век е моят земен рай.

-  Къде ще спрем? – сърцето тихо пита

и чака с трепет отговора мой.

Над златен век машината прелита.

Стоп! Тук ще спрем, сърце. И се не бой!

Машината уверено стопирам,

излизам развълнувана навън.

О, чудо! Пак Родината намирам,

но сякаш в някакъв вълшебен сън.

Оглеждам се. Не вярвам на очите.

Нима това е моята Родина?

Учудват ме полята и горите,

превърнали се в приказна градина.

Омайват ме реките, езерата

И бистрата като сълза вода.

Потапям се щастлива в тишината

и радва ме в природата реда.

Вълнувам се как хората живеят.

Дали пак има болести и глад?

Но ето – чувам ги как песни пеят

и виждам – всеки тук е здрав и млад.

Прегръщат ме. „Добре дошла!“ ми казват

и канят ме на гости с топлота.

Щастливи за живота си разказват,

че равни са пред Бога и света.

Че няма партии и властолюбци,

че няма богаташи и пари.

Изчезнали са алчните безумци

и само мир и щастие цари.

О, как ми стана мило на душата!

От щастие сърцето ми запя.

Видях с очи промяната в страната.

Дали реалност виждам, или спя?

Порадвах се, но трябва да се връщам

с машината на времето назад.

С тъга приятелите си прегръщам.

Натискам пак бутончето за старт.

Отново съм във нашата Родина –

изстрадала, ограбена сега.

Дали ще стане приказна градина

в далечното ни бъдеще? Кога?