perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
19.12.2007 г., 8:38 ч.

Пътища за никъде 

  Поезия » Философска
1050 1 18

Вървят по пътища за никъде

унили до прозрачност мисли,

в редици с непонятни ликове

строяват, блъскат се и се притискат.

 

Разпадат се на тъжни звукове

в мелодията тъжна, реквиемна

и блъскат като с тежки чукове

вратата на последната приемна...

 

Където чакат ги настръхналите маски

на спомена непрежалим, но важен,

и съди ги без жал и ласки

съдът охранен, арбитражен.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??