perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
Dec 19, 2007, 8:38 AM

Пътища за никъде 

  Poetry » Phylosophy
1116 1 18

Вървят по пътища за никъде

унили до прозрачност мисли,

в редици с непонятни ликове

строяват, блъскат се и се притискат.

 

Разпадат се на тъжни звукове

в мелодията тъжна, реквиемна

и блъскат като с тежки чукове

вратата на последната приемна...

 

Където чакат ги настръхналите маски

на спомена непрежалим, но важен,

и съди ги без жал и ласки

съдът охранен, арбитражен.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??