perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
19 дек. 2007 г., 08:38

Пътища за никъде 

  Поэзия » Философская
1056 1 18

Вървят по пътища за никъде

унили до прозрачност мисли,

в редици с непонятни ликове

строяват, блъскат се и се притискат.

 

Разпадат се на тъжни звукове

в мелодията тъжна, реквиемна

и блъскат като с тежки чукове

вратата на последната приемна...

 

Където чакат ги настръхналите маски

на спомена непрежалим, но важен,

и съди ги без жал и ласки

съдът охранен, арбитражен.

© Димитър Станчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??