4.02.2015 г., 11:32

Пътници

537 0 2

Побелели от път върхове                                                                                                                         тихо лягат в ръцете ми меки.                                                                                                                 Много прах и куп ветрове                                                                                                                       ги направиха толкова леки.                                                                                                                                                                                                                                                                                           Само времето сложи печат.                                                                                                                   Само то им изтри цветовете,                                                                                                                 те не могат да гледат назад                                                                                                                     но нали са без очи върховете...                                                                                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей stoyna, благодаря за този коментар.За мен е важно какво казват хората усетили интересната философия!
  • Оригинално и леко за четене. С интересна философия!
    Допадна ми.
    Поздрав и хубав ден!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...