Пътник без багаж
с печат - еднопосочно направлеие,
не се качи, да мине го изчака
и пак за мен остана изкушение.
Запазих място, за да седнеш
и да слезеш на далечна гара,
през прозореца да ме погледнеш
и да затворя страницата стара.
А щеше да си пътник без багаж,
забрави куфара, в себе си събрал
спомените мили, мамещи като мираж
и безсънни нощи, в които си мечтал.
На перона сам остана, след шума,
като трън забит във дланите,
за миг замислих се дали да спра,
но незараснали са още раните.
Дали си още там - на гарата студена?
Не се обърнах, нито те видях.
Дали очакваш да се върна изморена
от пътя дълъг, който извървях?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени