20 ago 2007, 15:29

Пътник без багаж

  Poesía
812 0 5
Билета купих ти за влака,
с печат - еднопосочно направлеие,
не се качи, да мине го изчака
и пак за мен остана изкушение.
Запазих място, за да седнеш
и да слезеш на далечна гара,
през прозореца да ме погледнеш
и да затворя страницата стара.
А щеше да си пътник без багаж,
забрави куфара, в себе си събрал
спомените мили, мамещи като мираж
и безсънни нощи, в които си мечтал.
На перона сам остана, след шума,
като трън забит във дланите,
за миг замислих се дали да спра,
но незараснали са още раните.
Дали си още там - на гарата студена?
Не се обърнах, нито те видях.
Дали очакваш да се върна изморена
от пътя дълъг, който извървях?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...