20 авг. 2007 г., 15:29

Пътник без багаж

815 0 5
Билета купих ти за влака,
с печат - еднопосочно направлеие,
не се качи, да мине го изчака
и пак за мен остана изкушение.
Запазих място, за да седнеш
и да слезеш на далечна гара,
през прозореца да ме погледнеш
и да затворя страницата стара.
А щеше да си пътник без багаж,
забрави куфара, в себе си събрал
спомените мили, мамещи като мираж
и безсънни нощи, в които си мечтал.
На перона сам остана, след шума,
като трън забит във дланите,
за миг замислих се дали да спра,
но незараснали са още раните.
Дали си още там - на гарата студена?
Не се обърнах, нито те видях.
Дали очакваш да се върна изморена
от пътя дълъг, който извървях?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...