Пътник без багаж
Билета купих ти за влака,
с печат - еднопосочно направлеие,
не се качи, да мине го изчака
и пак за мен остана изкушение.
Запазих място, за да седнеш
и да слезеш на далечна гара,
през прозореца да ме погледнеш
и да затворя страницата стара.
А щеше да си пътник без багаж,
забрави куфара, в себе си събрал
спомените мили, мамещи като мираж
и безсънни нощи, в които си мечтал.
На перона сам остана, след шума,
като трън забит във дланите,
за миг замислих се дали да спра,
но незараснали са още раните.
Дали си още там - на гарата студена?
Не се обърнах, нито те видях.
Дали очакваш да се върна изморена
от пътя дълъг, който извървях?
с печат - еднопосочно направлеие,
не се качи, да мине го изчака
и пак за мен остана изкушение.
Запазих място, за да седнеш
и да слезеш на далечна гара,
през прозореца да ме погледнеш
и да затворя страницата стара.
А щеше да си пътник без багаж,
забрави куфара, в себе си събрал
спомените мили, мамещи като мираж
и безсънни нощи, в които си мечтал.
На перона сам остана, след шума,
като трън забит във дланите,
за миг замислих се дали да спра,
но незараснали са още раните.
Дали си още там - на гарата студена?
Не се обърнах, нито те видях.
Дали очакваш да се върна изморена
от пътя дълъг, който извървях?
© Елица Стоянова All rights reserved.
