11.07.2021 г., 0:02

Пътник в метрото

881 4 20

 

 

В метростанцията свърнах,

на перона се поспрях,

но когато се обърнах,

аз видение съзрях.

Тя – прекрасна горска фея

с теменужени очи,

омагьосан бях от нея,

гледах да не ми личи.

Но понеже съм си снажен,

доста хубав джентълмен,

в този миг тъй много важен

приближи се тя към мен.

С миглите запърха нежно

и ме гледаше със страст,

на лицето белоснежно

паднах аз под пълна власт.

- Много моля, помогнете!

Имах накит с диамант -

каза ми туй мило цвете, -

взе го тоз крадлив талант.

Тя посочи ми човека -

неприятен, зъл типаж.

И с ръчицата си мека

ме погали за кураж.

След престъпника се втурнах,

тичах бясно и крещях,

кошчета две-три катурнах

и накрая аз успях.

Много бързичко го стигнах

и със силен, лъвски скок

аз бижуто му задигнах,

па го фраснах за урок.

Тук усетих аз проблема,

казват - любовта е миг,

породи се в мен дилема -

алчността нададе вик.

Бързо дамата разлюбих,

колието щом видях,

много дълго се не чудих,

да избягам аз избрах.

Ще намеря нова тръпка

във метрото - то е рай!

Но уви, след само стъпка

блъснах двама полицаи.

- Ах, каква приятна среща! – 

се престорих на щастлив,

май за кражбата гореща

планът ми излезе крив. -

Туй бижу да върна тичам

на онази дама там,

да помагам аз обичам,

бе откраднато без срам!

- Тук грешите, господине,

ний я знаем таз жена,

номерът ѝ не ще мине,

върши кражби - не една.

Тя на жертва се преструва

и когато поддадат,

глупави мъже вербува

вместо нея да крадат.

Май сте Вие бил измамен

и сте сторили беля,

ала зная - не сте га̀мен,

да ви мъмря не целя.

Нещо скърши се във мене – 

ни богатство, ни любов,

а сърцето взе да стене,

тази вест бе удар нов.

Плахо дадох им бижуто

и си тръгнах натъжен.

Аз проклинах, едва чуто,

този тъй объркан ден.

После седнах омърлушен

и се чувствах на ръба,

там на пейчицата сгушен,

мразех своята съдба.

А след миг до мен приседна

друг служител на реда,

доста строго ме погледна -

предвещаваше беда.

- Да сте виждали тук двама

униформени - менте?

Аз ги търся за измама,

че са всъщност мними те.

Кръвното си рязко вдигнах

и с разплакана душа,

аз ядосано изригнах:

- Май ще ходя веч пеша!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ф Ф Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...