Flavia_Fiore (Ф Ф)
69 377
11.07.2021 г., 0:02 ч.

Пътник в метрото 

  Поезия » Хумористична
408 4 20

 

 

В метростанцията свърнах,

на перона се поспрях,

но когато се обърнах,

аз видение съзрях.

Тя – прекрасна горска фея

с теменужени очи,

омагьосан бях от нея,

гледах да не ми личи.

Но понеже съм си снажен,

доста хубав джентълмен,

в този миг тъй много важен

приближи се тя към мен.

С миглите запърха нежно

и ме гледаше със страст,

на лицето белоснежно

паднах аз под пълна власт.

- Много моля, помогнете!

Имах накит с диамант -

каза ми туй мило цвете, -

взе го тоз крадлив талант.

Тя посочи ми човека -

неприятен, зъл типаж.

И с ръчицата си мека

ме погали за кураж.

След престъпника се втурнах,

тичах бясно и крещях,

кошчета две-три катурнах

и накрая аз успях.

Много бързичко го стигнах

и със силен, лъвски скок

аз бижуто му задигнах,

па го фраснах за урок.

Тук усетих аз проблема,

казват - любовта е миг,

породи се в мен дилема -

алчността нададе вик.

Бързо дамата разлюбих,

колието щом видях,

много дълго се не чудих,

да избягам аз избрах.

Ще намеря нова тръпка

във метрото - то е рай!

Но уви, след само стъпка

блъснах двама полицаи.

- Ах, каква приятна среща! – 

се престорих на щастлив,

май за кражбата гореща

планът ми излезе крив. -

Туй бижу да върна тичам

на онази дама там,

да помагам аз обичам,

бе откраднато без срам!

- Тук грешите, господине,

ний я знаем таз жена,

номерът ѝ не ще мине,

върши кражби - не една.

Тя на жертва се преструва

и когато поддадат,

глупави мъже вербува

вместо нея да крадат.

Май сте Вие бил измамен

и сте сторили беля,

ала зная - не сте га̀мен,

да ви мъмря не целя.

Нещо скърши се във мене – 

ни богатство, ни любов,

а сърцето взе да стене,

тази вест бе удар нов.

Плахо дадох им бижуто

и си тръгнах натъжен.

Аз проклинах, едва чуто,

този тъй объркан ден.

После седнах омърлушен

и се чувствах на ръба,

там на пейчицата сгушен,

мразех своята съдба.

А след миг до мен приседна

друг служител на реда,

доста строго ме погледна -

предвещаваше беда.

- Да сте виждали тук двама

униформени - менте?

Аз ги търся за измама,

че са всъщност мними те.

Кръвното си рязко вдигнах

и с разплакана душа,

аз ядосано изригнах:

- Май ще ходя веч пеша!

© Ф Ф Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светлана, благодаря!
  • Много готино се е получило! Поздрави!
  • Благодаря, Роси!
  • Браво, момиче! Много е забавно!🙂
  • Благодаря, ИнаКалина!🥰
  • Забавно! И остроумно - браво, Флавиа.
  • Благодаря, Скитница! ☺️
  • Действие в период от няколко минути и всеки следващ миг е с неочакван обрат! Хареса ми, забавно е!
  • Зиги, благодаря! 😆
  • 😆😆 много хубаво, интересно, неочаквано, весело! Усмихна сутринта ми!
  • Благодаря на всички!💙
    Много ме зарадвахте с коментарите и съм щастлива, че съм дала повод за усмивки.
  • Хубаво.
  • Обрат след обрат🤣
    Много интересно и яко!
  • Между другото от много време е доказано, че дори просяците са организирани, цели кланове се препитават, а дори изкарват повече пари от един работещ целодневно.
  • Много остроумно, Флавия! Благодаря за настроението!
  • Ха ха!
    Поздравления!
  • Какъв сюжет си включила само!😃 Развила си го успешно и си ни показала, че в метрото трябва много да се пазим!😃❤️☀️ Благодаря за усмивката с малко кисел вкус!🌻
  • хаха, мноооого свежо, мноооого

    Спомних си един виц. Тъмна стая. Пъшкане.
    - Обичам те
    - И аз.
    - Много ми харесваш.
    - И ти на мен.
    - Казвам се Иван
    - Аз също...

    В този живот нещата винаги се оказват различни
  • Лидия, благодаря!
    Такива са времената 🙂
  • Много объркан свят - да не знаеш от кого да се пазиш.
Предложения
: ??:??