Jul 11, 2021, 12:02 AM

Пътник в метрото

865 4 20

 

 

В метростанцията свърнах,

на перона се поспрях,

но когато се обърнах,

аз видение съзрях.

Тя – прекрасна горска фея

с теменужени очи,

омагьосан бях от нея,

гледах да не ми личи.

Но понеже съм си снажен,

доста хубав джентълмен,

в този миг тъй много важен

приближи се тя към мен.

С миглите запърха нежно

и ме гледаше със страст,

на лицето белоснежно

паднах аз под пълна власт.

- Много моля, помогнете!

Имах накит с диамант -

каза ми туй мило цвете, -

взе го тоз крадлив талант.

Тя посочи ми човека -

неприятен, зъл типаж.

И с ръчицата си мека

ме погали за кураж.

След престъпника се втурнах,

тичах бясно и крещях,

кошчета две-три катурнах

и накрая аз успях.

Много бързичко го стигнах

и със силен, лъвски скок

аз бижуто му задигнах,

па го фраснах за урок.

Тук усетих аз проблема,

казват - любовта е миг,

породи се в мен дилема -

алчността нададе вик.

Бързо дамата разлюбих,

колието щом видях,

много дълго се не чудих,

да избягам аз избрах.

Ще намеря нова тръпка

във метрото - то е рай!

Но уви, след само стъпка

блъснах двама полицаи.

- Ах, каква приятна среща! – 

се престорих на щастлив,

май за кражбата гореща

планът ми излезе крив. -

Туй бижу да върна тичам

на онази дама там,

да помагам аз обичам,

бе откраднато без срам!

- Тук грешите, господине,

ний я знаем таз жена,

номерът ѝ не ще мине,

върши кражби - не една.

Тя на жертва се преструва

и когато поддадат,

глупави мъже вербува

вместо нея да крадат.

Май сте Вие бил измамен

и сте сторили беля,

ала зная - не сте га̀мен,

да ви мъмря не целя.

Нещо скърши се във мене – 

ни богатство, ни любов,

а сърцето взе да стене,

тази вест бе удар нов.

Плахо дадох им бижуто

и си тръгнах натъжен.

Аз проклинах, едва чуто,

този тъй объркан ден.

После седнах омърлушен

и се чувствах на ръба,

там на пейчицата сгушен,

мразех своята съдба.

А след миг до мен приседна

друг служител на реда,

доста строго ме погледна -

предвещаваше беда.

- Да сте виждали тук двама

униформени - менте?

Аз ги търся за измама,

че са всъщност мними те.

Кръвното си рязко вдигнах

и с разплакана душа,

аз ядосано изригнах:

- Май ще ходя веч пеша!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ф Ф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...