Пътник в пустинята
Ако имаше глътка вода
във пустинята – жаден да пия
и по пясъка вярна следа
да я следва камилската шия;
ако имаше облак надлъж,
че безмилостно слънце да скрие
и да валне живителен дъжд –
и да духне пустинната сприя,
тя не ще да стовари връз мен
и кервана ни пясъчна гибла.
Без товара от обич, Мадлен,
ще съм пътник към своята гибел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
