Пътуваха клепачите - ресниците му пееха
И спускаше клепачи
бавно
бавно
бавно
ресниците му звездни пътуваха
отдавна
за да се срещнат с миглите далечни
пресичането беше безконечно
и точиците в ирисите
помътняваха
от златни
в мрачно - златни
в черни потъмняваха
и още
и дълбоко нощни ставаха
и свиваха се
разширяваха
и в бездни като устни се превръщаха
засмукваха вселени
въртяха и поглъщаха
звезди мъглявини планети
и светлината
светлината клета
хилядолетия пътуваха клепачите
хилядолетия ресниците му пееха
хилядолетия заспиваше и после
погълнатите светове люлееше
зад клепките си
светли светли светли
09. 2005 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Всички права запазени
