May 28, 2009, 9:12 PM

Пътуваха клепачите - ресниците му пееха

  Poetry » Love
1.2K 0 11

И спускаше клепачи
бавно
бавно
бавно
ресниците му звездни пътуваха
отдавна
за да се срещнат с миглите далечни

 

пресичането беше безконечно
и точиците в ирисите
помътняваха
от златни

в мрачно - златни
в черни потъмняваха

и още

и дълбоко нощни ставаха
и свиваха се

разширяваха
и в бездни като устни се превръщаха
засмукваха вселени
въртяха и поглъщаха
звезди мъглявини планети
и светлината

светлината клета
хилядолетия пътуваха клепачите
хилядолетия ресниците му пееха
хилядолетия заспиваше и после
погълнатите светове люлееше
зад клепките си
светли светли светли

 

 

09. 2005 г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...