Споменът за дните предстои.

Зная – времената ще са други.

Топлината ще се изпари,

ще израстат в тревите теменуги.

Тревите ще са твоите коси,

а теменугите – целувките по тях.

Няма как – сега ме извини.

Трябва да забърша прах.

Ще затварям. Ти недей се сърди.

Пак ще чуеш моят глас.

В ежедневието съм усърден –

и във профил, и в анфас.

Зная – утре заминаваш.

Други гари са пред теб.

Ще се тъпча с торти гараш,

ще въмпирясвам нощем – „уеб”.

Ще „хейтвам” същността си грозна

пред глупавия си таблет.

Животът – проза най-помпозна,

ще се превърне в памфлет.

Но, ако не си заета много,

ти за мене си спомни.

Аз като една тревога –

чакам и не ми се спи.