Споменът за дните предстои.
Зная – времената ще са други.
Топлината ще се изпари,
ще израстат в тревите теменуги.
Тревите ще са твоите коси,
а теменугите – целувките по тях.
Няма как – сега ме извини.
Трябва да забърша прах.
Ще затварям. Ти недей се сърди.
Пак ще чуеш моят глас.
В ежедневието съм усърден –
и във профил, и в анфас. ...