Все към теб пътувам,
а ти,
дали си същият...
Казват,
време се не връща,
а аз
защо така тъгувам.
Все те виждам
като някога,
мое слънце
отпътувало.
Казват,
времето лекувало,
а те обичам
повече от всякога.
Все някой ден
ще те достигна,
тъгата
в нежност ще повия,
надежда бяла
в залеза ще скрия
до тогава...
докато в душата ми те има...
А казват, време никога не стига...
© Магдалена Костадинова Всички права запазени