Пътуване

Poetry

1K 0 34

Все към теб пътувам,

а ти,

дали си същият...

Казват,

време се не връща,

а аз

защо така тъгувам.
Все те виждам

като някога,

мое слънце

отпътувало.
Казват,

времето лекувало,
а те обичам

повече от всякога.
Все някой ден

ще те достигна,

тъгата

в нежност ще повия,

надежда бяла

в залеза ще скрия

до тогава...

докато в душата ми те има...

А казват, време никога не стига...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Целувам ви с обич всички.

2007-10-05T22:01:56+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Тъжно ми стана! И благодарствено.
А времето е странен параметър
Понякога не стига, понякога е прекалено много...
Въпрос на гледна точка...
Ако сме на подходящото място с подходящите хора, времето е ... наше!!!

2007-09-30T22:35:09+03:00
AmazonkA (Марина Петрова)

Страхотен стих

2007-09-29T10:17:06+03:00
плам (Пламена)

Най-силната любов е невъзможната,но дори само като мислим за нея се чувсваме влюбени!
Поздрав,Маги!

2007-09-29T09:40:02+03:00
Жанка (Божана Петрова)

Прекрасно е!Тъжно,но много красиво!

2007-09-28T21:16:14+03:00