14.09.2007 г., 19:10

Пътуване

604 0 2

Искаше ми се да имам път обратно
и сълзите да не тегнат каменно,
превръщах се в убиец многократно,
убивах болката, а тя се връщаше - неканено.

                 ******
Намерих те, а себе си загубих
и се търсехме в тунелно разминаване,
без светлини на кръстопът се будих
и махах напосоки за прощаване.

                 ******
Окаля ме със думи на сбогуване
и просмукаха се в порите на кожата,
фатален край в измислено пътуване -
филм, изгледан от балкона, в ложата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...