7.04.2019 г., 13:12 ч.

Пътуване 

  Поезия » Любовна
257 0 1

Косите пясък руси,

очите сини.

От погледа ти вкусила,

не искам вино.

 

Осанката на викинг

почти небрежна.

В усмивката ти бликнала

стаена нежност.

 

Ти вихър си полярен,

аз цвете южно.

И всички в хор повтарят,

че сме си чужди.

 

Но как ледът тънее,

щом ме докоснеш.

Обичаш свойта фея,

нали, магьоснико!

 

Как дълго си ме чакал

сломен, отчаян,

безмълвен до прегракване,

за другите нехаен.

 

Безброй очи пребродил,

почти без дъх останал,

нещастен мой, безроден,

окъсан странник.

 

Но в орбити пресечни

стремим се безпогрешно,

един на друг обречени,

в съдбовна среща.

 

 

8-10.02.2002

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??