Пътуване с... влак
Раждаш се, отваряш очи
и си на някаква гара,
оглеждаш се плахо и ето, фучи
странното нещо, обвито във пара.
Потрепваш неволно от свирката страшна
и звън на метал ужасно скрипти,
леко пристъпяш от плочката прашна,
оглеждаш се плахо със диви очи.
Решаваш и качваш се в странното чудо,
влизаш... седалки, купе,
всичко е някак си толкова лудо,
и тръгваш незнайно къде.
Двама отвън пият си бира,
друг се храни във ъгъла свит,
някаква баба багажа прибира,
трети отваря купето с ритник.
Всички със своята орис са тръгнали,
и никой не знай накъде,
пътуват на някъде, лицата обръгнали,
а ти... си с очи на дете...
Оглеждаш света, а навън, през стъклото,
се нижат картини безброй,
край тебе забързано бяга животът
и няма минутка покой.
Минават си гарите една по една,
а влакът все си пътува,
поглеждаш в стъклото и виждаш едва,
как старостта със теб се ръкува.
И ето "кондукторът" идва накрая,
а ти нямаш пари, ни билет,
защото наистина ти и не знаеш,
не си чувал за такъв мурафет.
И ето, че идва и твоята гара,
а тъкмо в живота да влезеш,
оня от ъгъла на някой се кара,
а ти пък не искаш да слезеш.
Но, времето свърши, "кондукторът" влезе,
държиш се за дръжката, силно я стискаш,
гарата дойде ли, трябва да слезеш,
колкото и да не го искаш...
Бе малко дете, после хлапак,
порастваш и... слизаш накрая...
Животът е едно пътуване с влак,
който пътува в безкрая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
. Прекрасно!!!!! 
