15.04.2025 г., 20:24

Пътят...

414 8 7

Отекъл, самотен и дързък,

в предградия тихи без плът

рисува съдби, гради ги от восък

съдник на живот и на смърт.

Неистово скърца по листа

писецът от нежен кинжал

в песен по- жива от Висла

за любови и земна печал.

Откъсва цвета на живота,

в залеза кървав и зрял,

стъкмява си тихо кивота 

с клинци, всемира прозрял.

Не вие сред псета и хрътки,

но в росата на изгрева бял

умира сред вишневи пъпки

в най- последната дума живял.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...