Пътят...
Отекъл, самотен и дързък,
в предградия тихи без плът
рисува съдби, гради ги от восък
съдник на живот и на смърт.
Неистово скърца по листа
писецът от нежен кинжал
в песен по- жива от Висла
за любови и земна печал.
Откъсва цвета на живота,
в залеза кървав и зрял,
стъкмява си тихо кивота
с клинци, всемира прозрял.
Не вие сред псета и хрътки,
но в росата на изгрева бял
умира сред вишневи пъпки
в най- последната дума живял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивита Всички права запазени
