Пътят
подвластни са ни нашите съдби,
вървиме в крак с големи обороти,
забравяме, че хора сме били.
И впускаме се в свят, разкъсан
от амбиции,
във които няма място за мечти,
светът-машина иска инвестиции
но бедни сме и даваме души.
Вървим, работим, движим, побеждаваме
и опустяваме, оставаме сами,
и идва миг, във които забелязваме,
че победени ние сме били.
Тогава идва ред на равносметката:
кой бил е прав, кой крив, света мълчи,
но вече сме длъжници и сме в клетката,
ограбени, живота ни тежи.
(c) Владимир Гюров
http://chessmaster.hit.bg/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Гюров Всички права запазени
