3.05.2007 г., 17:31

Пътят

823 0 3
Живеем, времето за нас работи,
подвластни са ни нашите съдби,
вървиме в крак с големи обороти,
забравяме, че хора сме били.

И впускаме се в свят, разкъсан
от амбиции,
във които няма място за мечти,
светът-машина иска инвестиции
но бедни сме и даваме души.

Вървим, работим, движим, побеждаваме
и опустяваме, оставаме сами,
и идва миг, във които забелязваме,
че победени ние сме били.

Тогава идва ред на равносметката:
кой бил е прав, кой крив, света мълчи,
но вече сме длъжници и сме в клетката,
ограбени, живота ни тежи.  

(c) Владимир Гюров

http://chessmaster.hit.bg/

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Гюров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!
  • Разтърсващо истинско! А истината често е горчива...
    Изпращам ти глъдка сладост, взета *назаем* от Ст. Пенчева:
    *... ако на този свят са вземали от тебе,
    значи си богат. А взелият е беден.*
    Браво, Влади!
  • Браво, Влади!
    Много е хубаво!
    Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...