May 3, 2007, 5:31 PM

Пътят

  Poetry
822 0 3
Живеем, времето за нас работи,
подвластни са ни нашите съдби,
вървиме в крак с големи обороти,
забравяме, че хора сме били.

И впускаме се в свят, разкъсан
от амбиции,
във които няма място за мечти,
светът-машина иска инвестиции
но бедни сме и даваме души.

Вървим, работим, движим, побеждаваме
и опустяваме, оставаме сами,
и идва миг, във които забелязваме,
че победени ние сме били.

Тогава идва ред на равносметката:
кой бил е прав, кой крив, света мълчи,
но вече сме длъжници и сме в клетката,
ограбени, живота ни тежи.  

(c) Владимир Гюров

http://chessmaster.hit.bg/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Гюров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления!
  • Разтърсващо истинско! А истината често е горчива...
    Изпращам ти глъдка сладост, взета *назаем* от Ст. Пенчева:
    *... ако на този свят са вземали от тебе,
    значи си богат. А взелият е беден.*
    Браво, Влади!
  • Браво, Влади!
    Много е хубаво!
    Поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...