3 may 2007, 17:31

Пътят

  Poesía
826 0 3
Живеем, времето за нас работи,
подвластни са ни нашите съдби,
вървиме в крак с големи обороти,
забравяме, че хора сме били.

И впускаме се в свят, разкъсан
от амбиции,
във които няма място за мечти,
светът-машина иска инвестиции
но бедни сме и даваме души.

Вървим, работим, движим, побеждаваме
и опустяваме, оставаме сами,
и идва миг, във които забелязваме,
че победени ние сме били.

Тогава идва ред на равносметката:
кой бил е прав, кой крив, света мълчи,
но вече сме длъжници и сме в клетката,
ограбени, живота ни тежи.  

(c) Владимир Гюров

http://chessmaster.hit.bg/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Гюров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления!
  • Разтърсващо истинско! А истината често е горчива...
    Изпращам ти глъдка сладост, взета *назаем* от Ст. Пенчева:
    *... ако на този свят са вземали от тебе,
    значи си богат. А взелият е беден.*
    Браво, Влади!
  • Браво, Влади!
    Много е хубаво!
    Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...