3 may 2007, 17:31

Пътят

  Poesía
827 0 3
Живеем, времето за нас работи,
подвластни са ни нашите съдби,
вървиме в крак с големи обороти,
забравяме, че хора сме били.

И впускаме се в свят, разкъсан
от амбиции,
във които няма място за мечти,
светът-машина иска инвестиции
но бедни сме и даваме души.

Вървим, работим, движим, побеждаваме
и опустяваме, оставаме сами,
и идва миг, във които забелязваме,
че победени ние сме били.

Тогава идва ред на равносметката:
кой бил е прав, кой крив, света мълчи,
но вече сме длъжници и сме в клетката,
ограбени, живота ни тежи.  

(c) Владимир Гюров

http://chessmaster.hit.bg/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Гюров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления!
  • Разтърсващо истинско! А истината често е горчива...
    Изпращам ти глъдка сладост, взета *назаем* от Ст. Пенчева:
    *... ако на този свят са вземали от тебе,
    значи си богат. А взелият е беден.*
    Браво, Влади!
  • Браво, Влади!
    Много е хубаво!
    Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...