alsako (Александър)
17 40
17.10.2017 г., 13:32 ч.

Пътят 

  Поезия » Свободен стих
573 0 6

Пътят

 

Пак птиците ще отлетят на юг,

и гроздето ще се превърне в гъсто вино,

а нейде пеперуди ще умрат,

преди да завилнее люта зима.

 

И цветето ще прецъфти,

дарило семенната лепта,

то мястото си ще смени,

за пролетният цвят е жертва.

 

А ние чудим се, дори,

за нашите души –

дали ще следват този цикъл?...

 

Разцъфваме, увяхваме – нали...

 

Живота и смъртта –

безкраен е кръга....

забравили, че пътят ни е Бога.

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нина, философията е любов към неземната божествена мъдрост, любовен копнеж по вечно недостижимата хармония.
  • философско, малко тъжно и размислящо....
  • Така е. В голяма нужда и атеистите търсят Бог.
  • Мила Маргарита, чести и дълготрайни са периодите, в които забравяме за Бог. Единствено, когато получим тежки удари или разочарования от външният свят, тогава ние чувстваме нуждата от нещо извън нас, и евентуално е възможно да започнем да търсим Бог.
  • Много хубаво!
  • Не съм забравила. Помня го.
Предложения
: ??:??