Пътят
Пак птиците ще отлетят на юг,
и гроздето ще се превърне в гъсто вино,
а нейде пеперуди ще умрат,
преди да завилнее люта зима.
И цветето ще прецъфти,
дарило семенната лепта,
то мястото си ще смени,
за пролетният цвят е жертва.
А ние чудим се, дори,
за нашите души –
дали ще следват този цикъл?...
Разцъфваме, увяхваме – нали...
Живота и смъртта –
безкраен е кръга....
забравили, че пътят ни е Бога.
© Александър All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
