Гаранции ли искаш да ти дам? 

Гаранции не давам вече.

Животът строг е, и е непредубеден

и планът е изготвен вече.

Сега си мислиш, планове кроиш;

мечтаеш и строиш въздушни кули,

и искаш всичко да се случи - според мен -

съгласно твоите решения надути.

Но пътят вече е предначертан.

Решенията ти не означават нищо!

И бързайки да стигнеш там,

ти бързаш към последните минути.

Часовникът не спира да върти -

години, векове минават през остта му нови.

Защо си мислиш, че за теб ще спре?

Планът готов е и с положени основи.

Поглеждаш в огледалото и там

се виждаш млад и с огън във очите;

решен да извоюваш всичко сам,

да вземеш максималното от дните.

Поглеждаш пак - и си смутен:

помръква леко огънят в очите.

Гаранции ти искаш да ти дам,

че ще се върнат пак във теб искрите.

И мислиш, и опитваш пак

да подредиш живота си, мечтите!

Но не е лесно - бил съм там,

усещаш тежестта на дните.

Поглеждаш трети път към своя лик...

и знаеш, че това е за последно.

Как можело е да се мислиш за велик?

Изпадаш в шок от глупостта си предна!

Защото Времето е най-великият играч -

от векове то всички надиграва.

И виждаш, че решенията днес

за него нямат нито стойност, нито слава.

И ето затова, любими мой,

гаранции не давам вече:

защото пътят е предначертан

и времето за теб и мен изтече!