18.01.2022 г., 16:06  

Пътят

998 2 0

 

Безплодни ниви и бодливи храсти.

Тъй дълъг, дълъг път сред тях.

Заспали птици, отлетели  страсти.

Дървета сенки и убийствен страх.

 

Далечен залез, уморено слънце.

Самотник тръгва към дома.

Кафява угар, малко зрънце.

Надежда, няма я смъртта.

 

Отчайващ вятър, пясък, пустота.

Прикрита е зад хълма тъмнината.

Безшумни стъпки, мъртва тишина.

С воал прозрачен идва самотата.

 

Последен блясък, края на деня.

Пътеката е цяла в  Светлината.

Посока вярна, да я следваш е една.

Той Пътят е и Истината и Живота.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...