Jan 18, 2022, 4:06 PM  

Пътят

  Poetry
999 2 0

 

Безплодни ниви и бодливи храсти.

Тъй дълъг, дълъг път сред тях.

Заспали птици, отлетели  страсти.

Дървета сенки и убийствен страх.

 

Далечен залез, уморено слънце.

Самотник тръгва към дома.

Кафява угар, малко зрънце.

Надежда, няма я смъртта.

 

Отчайващ вятър, пясък, пустота.

Прикрита е зад хълма тъмнината.

Безшумни стъпки, мъртва тишина.

С воал прозрачен идва самотата.

 

Последен блясък, края на деня.

Пътеката е цяла в  Светлината.

Посока вярна, да я следваш е една.

Той Пътят е и Истината и Живота.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гедеон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...