24.05.2008 г., 18:06

Пътят човешки е кратък...

1.1K 0 34

Пътят човешки е кратък.

Полетът творчески - вечен.

 

Всеки талант е подарък -

ехо от ангелска песен...

 

Всяко изкуство е празник -

блика от извор Божествен...

 

Пътят човешки е кратък.

Пламъкът творчески - вечен.

 

 

                                                        ЧЕСТИТ  ПРАЗНИК!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Макар и със закъснение-честит празник и на теб, и на всички, които се мъчат да просвещават непросветените,...защото то сега си е наистина мъчение да си УЧИТЕЛ!

    "Всяко изкуство е празник -
    блика от извор Божествен..."-да,съгласна съм с теб, таланта ни не е даден, за да е само наше достояние,нали ако не го споделиш с другите, няма как да те разберат...А и не бива да търсим в живота това, което можем да намерим САМО В ИЗКУСТВОТО,ти ме разбираш надявам се!!Прегръдки,мила Вилдан!
  • АМИН!
  • И добре, че е вечен, феичке. Иначе какво ли би останало от света...
  • Пътят човешки е кратък.

    Пламъкът творчески - вечен.

    !!!
  • страхотно е!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...