Пътят, който не води към Рим
През дима на цигарата
усмихва се старата,
забранената, грешна любов,
а в нозете и кротко
(малко черно животно) -
свито дяволче спи на кълбо.
Уж бе вече ми казала -
че наивните мразела,
уж държеше на "без епилог",
а стои днес срещу ми,
и ме стреля със думи -
малка пластика стил belle epoque.
По ъглите навързани,
бълнуват несвързано
всички мои предишни мечти,
а проклетото дяволче,
със окото си (лявото)
ми намига - уж спи, а не спи.
Ах, как искам да можех,
да и кажа: "Госпожо,
всички пътища водят към Рим.
Нека Ваши останат,
само пътя към храма
не ми вземайте - той е един."
усмихва се старата,
забранената, грешна любов,
а в нозете и кротко
(малко черно животно) -
свито дяволче спи на кълбо.
Уж бе вече ми казала -
че наивните мразела,
уж държеше на "без епилог",
а стои днес срещу ми,
и ме стреля със думи -
малка пластика стил belle epoque.
По ъглите навързани,
бълнуват несвързано
всички мои предишни мечти,
а проклетото дяволче,
със окото си (лявото)
ми намига - уж спи, а не спи.
Ах, как искам да можех,
да и кажа: "Госпожо,
всички пътища водят към Рим.
Нека Ваши останат,
само пътя към храма
не ми вземайте - той е един."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
