13.11.2008 г., 8:53

Пътят към сърцето ми...

1.6K 0 43

Знай - пътят към сърцето ми е труден:

ще трябва да изкачваш върхове,

да минеш през вихрушки и тайфуни,

да ходиш по чупливи ледове.

Налага се и в огъня да влезеш...

Такъв - пречистен, влюбен и красив -

сърцето ми с възторг ще те приеме!

 

Но питам се дали ще бъдеш жив?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей Фейче. }}}Това стихотворение ме накара да се регистрирам тук. Невероятно е!!! Четох и други, но нямаше начин да пропусна да ти напиша тези няколко реда. Пиши Фейче!!! Поздрави от мен. }}}}}}}
  • Еееееееееееее..........много изпитания, бе Вилдан!!!Те принцесата дето е принцеса с едно грахово зрънце са я изпитали само,а ти.....Поздрави и прегръдка от мен
  • кратко и ясно както винаги с малко думи казваш всичко страхотно
  • Благодаря ви!
  • Ти какво, си мислиш,че силната половинка от човечеството е толкова слаба ли! Грешиш феичкеее, те само се преструват , за да им е лесно Ти дръж фронта и чакай..., той няма де да иде! Комплименти чаровнице!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...