Nov 13, 2008, 8:53 AM

Пътят към сърцето ми...

1.6K 0 43

Знай - пътят към сърцето ми е труден:

ще трябва да изкачваш върхове,

да минеш през вихрушки и тайфуни,

да ходиш по чупливи ледове.

Налага се и в огъня да влезеш...

Такъв - пречистен, влюбен и красив -

сърцето ми с възторг ще те приеме!

 

Но питам се дали ще бъдеш жив?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей Фейче. }}}Това стихотворение ме накара да се регистрирам тук. Невероятно е!!! Четох и други, но нямаше начин да пропусна да ти напиша тези няколко реда. Пиши Фейче!!! Поздрави от мен. }}}}}}}
  • Еееееееееееее..........много изпитания, бе Вилдан!!!Те принцесата дето е принцеса с едно грахово зрънце са я изпитали само,а ти.....Поздрави и прегръдка от мен
  • кратко и ясно както винаги с малко думи казваш всичко страхотно
  • Благодаря ви!
  • Ти какво, си мислиш,че силната половинка от човечеството е толкова слаба ли! Грешиш феичкеее, те само се преструват , за да им е лесно Ти дръж фронта и чакай..., той няма де да иде! Комплименти чаровнице!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...