Пътят ме води

Много дни... много нощи вървях...
Много сълзи... много болка излях...
Много мечти... много надежди погубих,
но разбери... в мене доброто пробудих.

Първи бе ти.... пръв срещу мене застана!
Хвърчаха искри! Пламтеше грозна измама!
Горяха очи, пълни с ненавист, със злоба,
ръце с нокти подаде от мръсната роба.
Раздиращ плът и плюещ отрова,
съскащ към мен, проповядващ за мрак!
Говореше "Лесно управлява се роба,
когото превърнеш в бездушен глупак"!

Тогава си тръгнах... излъган, измамен...
Другари ми бяхте - сега сте очи!
Ще гледате мене - аз въпреки всичко
продължавам напред - ще бърша сълзи.
Проклинайки минало - мечтаещ за бъдеще,
ще ходя напред, не забравил за вас,
ще помня за пътя си даден от слънцето
и по него ще ходя, до сетния час.

Аз, вярвайки в светлото, пак ще се върна
и зная, че пак ще застанеш пред мен,
и хиляди пъти отново го правим -
побеждавам те пак и продължавам напред...