Aug 9, 2009, 8:40 PM

Пътят ме води

  Poetry
604 0 1

Много дни... много нощи вървях...
Много сълзи... много болка излях...
Много мечти... много надежди погубих,
но разбери... в мене доброто пробудих.

Първи бе ти.... пръв срещу мене застана!
Хвърчаха искри! Пламтеше грозна измама!
Горяха очи, пълни с ненавист, със злоба,
ръце с нокти подаде от мръсната роба.
Раздиращ плът и плюещ отрова,
съскащ към мен, проповядващ за мрак!
Говореше "Лесно управлява се роба,
когото превърнеш в бездушен глупак"!

Тогава си тръгнах... излъган, измамен...
Другари ми бяхте - сега сте очи!
Ще гледате мене - аз въпреки всичко
продължавам напред - ще бърша сълзи.
Проклинайки минало - мечтаещ за бъдеще,
ще ходя напред, не забравил за вас,
ще помня за пътя си даден от слънцето
и по него ще ходя, до сетния час.

Аз, вярвайки в светлото, пак ще се върна
и зная, че пак ще застанеш пред мен,
и хиляди пъти отново го правим -
побеждавам те пак и продължавам напред...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...