9 авг. 2009 г., 20:40

Пътят ме води 

  Поэзия
512 0 1
Много дни... много нощи вървях...
Много сълзи... много болка излях...
Много мечти... много надежди погубих,
но разбери... в мене доброто пробудих.
Първи бе ти.... пръв срещу мене застана!
Хвърчаха искри! Пламтеше грозна измама!
Горяха очи, пълни с ненавист, със злоба,
ръце с нокти подаде от мръсната роба.
Раздиращ плът и плюещ отрова,
съскащ към мен, проповядващ за мрак!
Говореше "Лесно управлява се роба,
когото превърнеш в бездушен глупак"! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Димитров Все права защищены

Предложения
: ??:??