27.04.2010 г., 20:33

Пътят на Меца

1K 0 7

 

 

Пътят на Меца

 

Меца, що не спря да хълца,

рони даже и сълзи,

киха, кашля и подсмърча,

на опърлено вони.

 

Доктора извика вчера -

кръвно вдига и не спи.

Той предписа й отвара -

глог и мента да вари.

 

Чая как ли да направи?

Дълго мисли, двоуми -

огън страшно е да пали

във бърлога без комин.

 

Там, на горската поляна,

струпа клечки, мъх, трески,

стари дънери, добави

сухи листи и треви.

 

Лумна пламък нависоко,

пушек слънцето закри,

плъзна огън напосоки,

мятащ пепел и искри.

 

Страшно стана за Мецана.

Хукна - козина гори!

А след нея път-жарава,

що гора унищожи.

 

Срам от вчера тъй я тресна -

във бърлогата стои.

Има вече „Път на Меца” -

всички знаят как сглупи.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Виделова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Симпатично! Допадна ми...а също и на едно малко "мече" вкъщи.
  • Благодаря за вниманието! Умишлено не коментирам, за да разбера истината за себе си. Не искам отговори на мои коментари.Търся някаква оценка като начинаещ, даже критика, но рядко я получавам. Не съм привърженик на психо-терапевтичния чат, нито на агресивно-провокативните PR прояви, с които някои избиват комплексите си. Явно посещенията при мен ще са малко, но не е в характера да се пуля в монитора с амбиции за лесна слава без живия живот, така че ме извинете – няма да ви върна коментара. Моля четящите само страницата на коментари да не кликат върху това. Ще ми объркате статистиката.  Бъдете здрави!
  • Много хубав сладък детски и пораснал стих!

    Я успокой Меца
    с бурканче медец!
  • Почувствах се пораснала!Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...