Apr 27, 2010, 8:33 PM

Пътят на Меца

1K 0 7

 

 

Пътят на Меца

 

Меца, що не спря да хълца,

рони даже и сълзи,

киха, кашля и подсмърча,

на опърлено вони.

 

Доктора извика вчера -

кръвно вдига и не спи.

Той предписа й отвара -

глог и мента да вари.

 

Чая как ли да направи?

Дълго мисли, двоуми -

огън страшно е да пали

във бърлога без комин.

 

Там, на горската поляна,

струпа клечки, мъх, трески,

стари дънери, добави

сухи листи и треви.

 

Лумна пламък нависоко,

пушек слънцето закри,

плъзна огън напосоки,

мятащ пепел и искри.

 

Страшно стана за Мецана.

Хукна - козина гори!

А след нея път-жарава,

що гора унищожи.

 

Срам от вчера тъй я тресна -

във бърлогата стои.

Има вече „Път на Меца” -

всички знаят как сглупи.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Виделова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Симпатично! Допадна ми...а също и на едно малко "мече" вкъщи.
  • Благодаря за вниманието! Умишлено не коментирам, за да разбера истината за себе си. Не искам отговори на мои коментари.Търся някаква оценка като начинаещ, даже критика, но рядко я получавам. Не съм привърженик на психо-терапевтичния чат, нито на агресивно-провокативните PR прояви, с които някои избиват комплексите си. Явно посещенията при мен ще са малко, но не е в характера да се пуля в монитора с амбиции за лесна слава без живия живот, така че ме извинете – няма да ви върна коментара. Моля четящите само страницата на коментари да не кликат върху това. Ще ми объркате статистиката.  Бъдете здрави!
  • Много хубав сладък детски и пораснал стих!

    Я успокой Меца
    с бурканче медец!
  • Почувствах се пораснала!Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...