Пътят на тишината
Улицата на тишината
Волята ми започва да се разпада,
тежките вериги заключили сърцето ми.
Мечтите които някога преследвах
се разпадат като рохкава пръст.
Падам като бизкрила птица.
Ръцете с които хващах светлината,
сега са уморени, изчезват като пясък.
Всяка надежда отлетя с вятъра,
превърнах се в поредната кукла без душа и разум.
Изгнилите цветя на твоите амбиции,
осакатяващия страх да направиш избор.
Не ти е позволено да викаш, дори да говориш,
свободата ти е изчезнала, а ти пълзиш в мрака.
Сега вървя по улицата където царува тишината,
с толкова много хора, които не познавам.
Мислим че вървим по улицата, но пълзи в калта,
всеки може да говори, но никой не казва и дума.
Веригите стават все по стегнати, стискат очите ми,
докато вече не виждам светлината.
И продължавам да падам, редом с толкова много изгубени души.
Дните минават, а те стават все по-дълги.
Кръвта във вените ми отдавна е изстинала,
вече съм стар чакащ края да настъпи.
Лежа в леглото си обърнат в съжаление.
Цял живот бродих в мъглата.
Не казах и дума през целия си живот.
Сега ще умра тихо - също както живях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Dimitrov Всички права запазени
