Улицата на тишината
Волята ми започва да се разпада,
тежките вериги заключили сърцето ми.
Мечтите които някога преследвах
се разпадат като рохкава пръст.
Падам като бизкрила птица.
Ръцете с които хващах светлината,
сега са уморени, изчезват като пясък.
Всяка надежда отлетя с вятъра,
превърнах се в поредната кукла без душа и разум.
Изгнилите цветя на твоите амбиции,
осакатяващия страх да направиш избор. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up