21.03.2015 г., 9:16

Пътят на война

1.2K 0 2

Ще остарея сам,
като лудите с котките...
самотата е част от пътя на война.
Всеки ден слагам усмихнатата венецианска маска
и се разхождам из обществото,
вечер като се прибера...
слагам тъжната маска.

Ще остарея сам...
ще има ли кой да ме помни се питам ?
Уж имам приятели...
пък в един момент те намират гаджета,
изведнъж стават много заети
и те забравят.
Копнея да се прибера,
да ме прегърне някой,
със усмивка блага.
Копнея...

Ще остарея сам,
а стрелките на часовника
на моето сърце...
спряха вече.
Душата ми плаче,
крещи и стене вътре в мен.
Отвън съм мълчалив.
Самотата е част от пътя на война.

И отново...
и отново...
и отново...
чак тишината е мъчителна в стаята...
усеща се присъствието на хората
на портретите по стените,
тишина...
Ваза със увехнали цветя.
черно кадифе...

Ще остарея сам...
Като лудите с котките.
Започва нов ден,
и отново слагам веселата маска...
Тишината тягостна...
часовника трака монотонно на стената...
тик так тик так

Всичко е борба,
Всеки войн е сам.
Ваза със изсъхнали цветя
и изгорели снимки.
късчета спомени
хвърлени на вятъра...
накрая остават само спомените
уж...
Но за какво да ги пази човек,
не си заслужава...
особено ако са лоши.
самота...

Самотата е част от пътя на война.
ръждясал грамофон,
разхвърляни снимки на масата.
Вазата се счупи...
стаята потъна в прах,
няма ме вече...
Тишина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...