Пътят продължава
Откакто съм проходил, аз вървя
към края просто неизбежен.
Болея тихо, страдам и кървя
в живота грубоват и нежен.
Макар отдавна, че това го знам,
към този край съм се запътил.
И няма аз така да се предам
преди и Бог да ме упътил.
Нали е част от общия ни път
отсечката ми извървяна?
Ще издържи ли мойта мъжка плът
на път да е неразпиляна?
Че този път до днес - от век на век,
смъртта си вечно заслужава.
По него тръгва също друг човек,
защото пътят продължава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
