Пътят продължава
Откакто съм проходил, аз вървя
към края просто неизбежен.
Болея тихо, страдам и кървя
в живота грубоват и нежен.
Макар отдавна, че това го знам,
към този край съм се запътил.
И няма аз така да се предам
преди и Бог да ме упътил.
Нали е част от общия ни път
отсечката ми извървяна?
Ще издържи ли мойта мъжка плът
на път да е неразпиляна?
Че този път до днес - от век на век,
смъртта си вечно заслужава.
По него тръгва също друг човек,
защото пътят продължава...
© Никола Апостолов All rights reserved.
