Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
6.07.2007 г., 11:55 ч.

Пъзел 

  Поезия
536 0 8

Думите оставят парещи следи,
белези невидими в душата
и с тъга по отминалите дни
събирам късчета любов в ръката.


Пъзел с несъвпадащи парчета,
сякаш нареден е със затворени очи,
редят се изкривени къщи и дървета,
и една човешка сянка - може би си ти.


Изгубени от топлата ти длан,
по следите на мечтите си вървиш,
събираш ги - една тук, друга там
и полека пъзела започваш да редиш.


Картина ясна - като падаща комета,
живот на скорост, пушек след това,
включваш първа, втора, трета -
стремеж неземен да обиколиш света.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??