Пъзел
Думите оставят парещи следи,
белези невидими в душата
и с тъга по отминалите дни
събирам късчета любов в ръката.
Пъзел с несъвпадащи парчета,
сякаш нареден е със затворени очи,
редят се изкривени къщи и дървета,
и една човешка сянка - може би си ти.
Изгубени от топлата ти длан,
по следите на мечтите си вървиш,
събираш ги - една тук, друга там
и полека пъзела започваш да редиш.
Картина ясна - като падаща комета,
живот на скорост, пушек след това,
включваш първа, втора, трета -
стремеж неземен да обиколиш света.
© Елица Стоянова All rights reserved.
