Пъзел (Призма 43)
"Ще се радвам на всеки нов ден…"
Анушка
Пъзел
Радвам се на този Златен ден.
(И на листопада!)
До червено тлеят, вътре в мен,
чувствата. На клада.
Някой ме пре-режда през съня.
Някой режисира.
Милите си спомени роня.
И му асистирам...
Как ще се събудя след това?
Кой ще бъда утре?
Спомням с мъничко тъга
вчерашното утро.
*
Радвам се. На всеки (златен) ден,
гледам със Надежда.
Пъзел е Животът ни. Свещен.
Кой ли го подрежда?
31 Януари 2004, Ломбо Есте
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
