Работана

Стана от зарана

наш’та Работана,

че като се тя захвана

работата не остана.

Чиниите изми,

закуската приготви,

после лука взе да чопли,

за обяд да готви.

Боклука изнесе,

питка замеси,

закуска поднесе

и над децата се надвеси.

- Яжте мили,

яжте драги,

от мен всякакви облаги,

без никакви награди.

Дакото челядта яде,

дрехите ще изпере,

че да ги простре,

слънце да ги напече.

Сетне счете за добре

антрето да се помете,

дръпна старото чердже,

та боклука да смете.

Може пък да дойдат гости,

няма как ще трябват гозби,

ще забърка две-три после,

ще ги сложи на подноси.

Също нещо по-накратко,

да приготви сладко,

че пък бабата на Владко,

даде й рецепта гладка.

После мале-оле,

непочистен беше хола,

че се пусна като хала

със парцал прахта подбрала.

И килима на лоста,

какво ще й коства,

айде тупа-лупа

и него ще изтупа.

После със водица,

с чистата метлица,

ще измие пода,

че гола вода.

С работа се много тя нагърби,

насам-натам кат’ топка се подхвърли,

вързала си на главата кърпа,

къщата добре раздърпа.

Навън черджето дреме,

няма си проблеми,

прането кой да вземе,

да го просне земи.

А килима от стобора,

вятър метна го на двора,

там добре падна –

точно във калта.

Питката втаса,

от тавата си преля,

ето ти сега

в кухнята беля.

Гозбата завря,

на котлона изкипя,

че като хвана,

та се и разля.

Сладко загоряло,

почерняло, почерняло,

изгоряло цяло,

пусто не остало.

Наш’та Работана

тюхка се горкана,

легна на дивана,

кръста й се схвана.